Хирургията предотвратява перикоронит, дентигерни кисти и резорбция на съседни корени.
Ретeниран трети молар е вид аномалия в развитието, която възниква поради анатомичен конфликт между посоката на пробив на зъба, от една страна, и наличното пространство в съответната челюстна дъга, от друга страна. Ако мъдрец няма достатъчно място да пробие напълно през лигавицата на венеца, той остава напълно или частично заровен в алвеоларната кост. Въпреки че е възможно да се изчака при напълно ретенирани асимптоматични случаи, когато възникнат определени медицински и биологични състояния, необходимостта от превантивна хирургия става много ясна.
Патогенеза на перикоронита
Перикоронитът е основната медицинска причина, водеща до екстракция на третия молар. В случай на частично ретениран зъб, ламбо от мека тъкан над пробиващата коронка се нарича оперкулум. Тъй като такъв пародонтален джоб съществува около зъб, който е само частично ретениран, ще има и тенденция меките тъкани около оперкулума да се инфектират, особено ако храна се задържа между тях и се допусне бактериална инфекция. Тази инфекция, която обикновено се причинява от анаеробни бактерии, ако не се лекува, става по-тежка, водейки до образуване на гной, тежък тризмус (невъзможност за отваряне на устата) и може дори да се разпространи и да доведе до други инфекции на дълбоките фасциални пространства на лицето и шията, например ангина на Лудвиг, която може дори да причини смърт.
Одонтогенни кисти и коренова резорбция
Не само инфекцията, но и дългосрочните ефекти от ретенцията на третия молар са много разрушителни за околната челюстна област. Всъщност,
- Дентигерни кисти: С всеки развиващ се зъб има обграждаща торбичка, наречена зъбен фоликул, която по-късно се превръща в зъбен корен. Понякога тази фоликуларна обвивка дегенерира във възпалена киста, изпълнена с течност. Когато кистата расте, тя оказва натиск върху областта, което от своя страна причинява резорбция на здравата кост в челюстта, която е близо до кистата, и може да доведе до пълна загуба на част от долната челюст.
- Външна коренова резорбция: Зъб, който има мезиоъглова посока на пробив, т.е. зъб, растящ с корена си, сочещ към бузата (наклонен напред), кара коронката на зъба постоянно да притиска дисталния корен на съседния зъб, което в крайна сметка става толкова тежко, че е почти невъзможно да се отстрани последният, без да се отстрани и първият.
- Дистален цервикален кариес: Частта от един зъб, която е най-близо до друг, особено на непробил молар и пробил молар, е много уязвима и лесно кариозна поради труднодостъпното място, покрито с меки и твърди тъкани, които не могат да бъдат почистени или измити. В резултат на това остава кариесогенна бактериална плака и тя бързо причинява тежък, субгингивален кариес, който води до разрушаване на дентина.
Клинична диагностика и хирургичен протокол
Определянето на точното пространствено местоположение на ретенирания молар в нашия дентален център води до дефиниране на правилния оперативен метод на хирурга. Нашият д-р Полен Аккълич, използвайки 3D конусно-лъчева компютърна томография (CBCT), е в състояние да покаже с точност близостта на зъба до долния алвеоларен нерв и синусното дъно на горната челюст.
Основният оперативен метод на професор доктор Джошкун Йълдъз е напълно атравматичен. Първо, той повдига мукопериостално ламбо, след което се използва пиезоелектрична остеотомия – техника, която може да запази покриващата кортикална кост, за внимателно отстраняване на костта, а след това зъбът се разделя систематично на части. По този начин хирургичната травма на долната челюст е сведена до минимум, а околните алвеоларни структури се запазват непокътнати, което е от съществено значение за хемостазата и правилното регенериране на костта.
Клинични показания: Екстракция срещу Наблюдение
| Клинична картина | Максилофациална патология | Задължителен протокол за лечение |
| Рецидивиращ перикоронит | Остра анаеробна инфекция под оперкулума. | Спешна хирургична екстракция за предотвратяване на системен целулит. |
| Фоликуларно разширение > 3 мм | Образуване на дентигерна киста или амелобластом. | Енуклеация на кистата и хирургична екстракция на зъба. |
| Мезиоъглов натиск | Външна коренова резорбция на съседния втори молар. | Незабавна екстракция за спасяване на здравия втори молар. |
| Пълна костна ретенция (асимптоматична) | Напълно обхванат в алвеоларна кост без кистозна патология. | Активно клинично наблюдение (годишни панорамни рентгенографии). |
Често задавани въпроси
1. Възможно ли е клинично ретениран мъдрец да измести другите ми зъби?
Настоящият ортодонтски консенсус показва, че третите молари не оказват достатъчна предна векторна сила, за да причинят първично струпване на долните резци. Късният мандибуларен растеж и физиологичният мезиален дрейф са основните биомеханични причини за късното струпване, а не самите мъдреци.
2. Защо лицево-челюстните хирурзи разделят зъба по време на екстракция?
Разделянето (одонтотомията) е консервативна хирургична техника. Чрез използване на специализиран хирургичен фрезер за разделяне на коронката и корените на отделни части, хирургът може да отстрани зъба през много по-малък костен прозорец. Това драстично намалява постоперативния оток, предотвратява фрактури на челюстта и предпазва съседния долен алвеоларен нерв от травма от притискане.
3. Какво е парестезия и защо е риск при екстракции на долната челюст?
Долният алвеоларен нерв, който осигурява сетивна инервация на долната устна и брадичката, често преминава непосредствено до корените на долните трети молари. Ако този нерв бъде наранен или разтегнат по време на операция, това може да доведе до парестезия – временно (или рядко, постоянно) изтръпване или мравучкане в устната и брадичката.
4. Може ли ретениран зъб да бъде оставен, ако не причинява болка?
Липсата на болка не означава липса на патология. Дентигерните кисти и външната коренова резорбция обикновено са асимптоматични, докато не причинят тежки, необратими увреждания на челюстната кост или съседните зъби. Ето защо рутинното 3D рентгенографско наблюдение е клинична необходимост за всички ретенирани мъдреци.
Академични справки
- Hupp, J. R., Ellis, E., & Tucker, M. R. (2013). Contemporary Oral and Maxillofacial Surgery (6th ed.). Mosby Elsevier.
- Mettes, T. D., Ghaeminia, H., Nienhuijs, M. E., Perry, J., van der Sanden, W. J., & Plasschaert, A. (2012). Surgical removal versus retention for the management of asymptomatic impacted wisdom teeth. Cochrane Database of Systematic Reviews, (6).
- Marciani, R. D. (2007). Third molar removal: an overview of indications, imaging, evaluation, and assessment of risk. Oral and Maxillofacial Surgery Clinics of North America, 19(1), 1-13.
- Kugelberg, C. F., Ahlström, U., Ericson, S., & Hugoson, A. (1991). Periodontal healing after impacted lower third molar surgery. A retrospective study. International Journal of Oral and Maxillofacial Surgery, 20(1), 18-24.
